ПО СВЕТЛАТА ПЪТЕКА КЪМ ЗВЕЗДИТЕ С ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

Когато се запознаваме с Габриела, първото нещо, което ме пленява е нейната усмивка. Искрена, жизнена. Разговорът протича непринудено, без излишни условности и официалности. Ето защо, пристъпвам направо към въпросите.

- Коя е Габриела Цанева?

- Защо трябва да започнем с най-трудния въпрос? Ще отговоря, или по-скоро няма да отговоря с едно стихче от първата ми стихосбирка „Догонвам бягащия ден”:

Ще намеря ли живота си,

или –

все чужд ще живея?

Ще разбера ли коя

съм –

няма ли

да го проумея…

- „Светлата пътека към звездите” не е първата ти книга. Разкажи ни за това как разбра, че искаш да пишеш.

- Бях на 12 години, когато стиховете ме връхлетяха. Образите и думите буквално се стовариха върху мен и аз не знаех как да ги уловя, как да ги укротя... как да ги строя в редици и да ги заключа върху белия лист. Будех се нощем и рецитирах стихове. Мама ги записваше, а на сутринта ги четяхме заедно. Това, което се оказваше върху листа, не приличаше много на онова, което бе било в ума ми. Този факт ме накара бързо да се науча сама да записвам нощните си видения-думи. На сутринта пак ги четяхме заедно – вече приличаха повече на мен.

- Кои бяха хората, помогнали ти да добиеш увереност в писането?

- Родителите ми. Майка ми е филолог, за нея българският език и литературата са професия. И тя съвсем професионално подходи към мен и ме научи да изразявам себе си чрез думите. Баща ми е математик, но не са много хората, които имат неговите познания и усещане за поезия. Той усети поета в мен. За писането научих много и от чичо си... А увереността – тя идва сама...

- Как би охарактеризирала творческия процес у теб?

- Способността за творчество се прояви у мен като стихия. Понякога тази стихия отново се връща и ме отпраща в друго измерение. Ценя тези мигове; понякога са дни, понякога – повече; често – само проблясъци. Но не разчитам на тях, за да пиша. Първата си книга, документалната повест „Миналото в мен”, написах за 4 месеца – от идеята да напиша такава книга, през издирването и срещите с хората, които ми разказаха своите истории, до поставянето на точката в ръкописа, подготвен за печат. За 2 месеца написах романа си „Треви под снега”, като работех между 16 и 20 часа в денонощие. Помощните ми материали бяха студентските ми бележници, събрали мислите ми за оцеляване. С кратките форми, с поезията, е различно. Те витаят във въздуха, или между световете. Понякога избухват като фойерверк, друг път ги събираш, както листата събират мъглата, за да направят роса... Но и стихове мога да пиша, когато реша. Все пак, има разлика между творческия акт и събирането на материали, на отделни произведения, на подреждането и оформянето на една книга. Стиховете и есетата, събрани в сборника ми „Реши се и ще си свободен” са писани в продължение на 12 години.

- От известно време публикуваш в нашия литературен сайт - „Буквите”. С интерес следя смелостта ти да експериментираш. Какво ти носи предизвикателството на новото?

- Усещането, че съм жива. Неведнъж съм започвала живота си отново. Неведнъж съм загърбвала себе, защото съм искала да бъда друга. Търсенето на собствената идентичност е изтощителен процес, поне при мен, може би защото твърде много са пътеките, по които мога да вървя...

- Членуваш ли в някоя формална или неформална литературна организация? Ако отговорът е „да”, би ли ни разказала повече за нея?

- Отговорът е „да”. Членувам формално в две формални литературни организации – Сдружението на българските писатели и Съюзът на писателите земеделци. Трудно ми е да разкажа повече за тях, защото... нямам представа за какво точно трябва да разкажа – събрания, творчески срещи, четене на стихове, представяне на книги... да, има го... Но в сайта „Буквите” също го има.

- Планирала ли си издаването на нова книга и ако „да”, с каква жанрова насоченост е тя?

- От 4 години планирам да издам един роман-файл, който нарекох „Толкова е рано”; част от него може да се намери и в сайта „Буквите”. Когато осъзнах, че всъщност нямам воля да издам този експеримент, може би защото още е рано, реших да го изтръскам хубаво и от него изпадхана стихове за една стихосбирка – „Светлата пътека към звездите”. И докато чаках хартиените книжки да дойдат от печатницата до мен, и докато, запленена от кратките източни форми пишех хайку след хайку, изведнъж разбрах, че съм написала нова стихосбирка, макар може би жанра да не е точно този. Тя дойде с името си – „Искам себе си”. И може би с отговора на първия въпрос от това интервю.

Оставям на вас удоволствието да се докоснете до поезията на Габриела Цанева, поела по „Светлата пътека към звездите”...

Въпросите зададе Весислава Савова