ПОЕТЕСА ПЪТУВА С ХАЙКУ ОТ ЗВЕЗДИТЕ КЪМ СЕБЕ СИ

„Искам себе си” е последното поетично откровение на Габриела Цанева, лиричен дневник, в който стихове и прозаични фаргменти заживяват в симбиоза, багрите на думите преливат във формите на рисунките, а българското слово се излива в кратките и прецизни форми на японските хайку и седока.

Поетичните вариации на Габриела не са случайно заключени в 17-те срички. Както самата поетеса споделя, те са вдъхновени от конкурс за хайку в един литературен сайт, а след това обогатени от спонтанен хайку диалог в глобалната мрежа с Николай Пеняшки. Има го в книгата, а първата реплика е по повод тристишието й, посветено на бала на една красива русенска абитуриентка. Извън пикантните подробности, „Искам себе си” е опит за себепознание и намигане към всички критици на интернет и към онези тинейджъри, които смятат виртуалното пространство за своя запазена марка.

Разнолика и непостоянна, и този път известната русенка изненада своите почитатели в родния си град. Във вторник вечер тя представи в Регионалната библиотека наведнъж не една, а две свои книги. „Искам себе си”, издадена тази година, и „Светлата пътека към звездите”, видяла бял свят преди година. Да се потопи в света на Габриела помогна на публиката и журналистката Лилия Рачева, самата тя поетеса с награда за хайку.

Каквото и да кажем за поезията на Габриела Цанева, няма да е изчерпателно, затова е по-добре да я прочетем и преживеем.

За най-младите любители на мереното слово, малко ще открехна завесата около интересното й битие – тя е племенница на големия поет и писател Стефан Цанев, завършила е Математическата гимназия, но не става математик, а химик. Може би заради алхимията на поетичното слово. Но пък после се сдобива с титлата доктор на техническите науки, след това зарязва всичко, за да учи и да се посвети на правото. Междувременно става известна с проза, есета, поезия, без да престава да се пита: „Накъде вървя? Коя ми е посоката?”

Впрочем Габриела Цанева, която никога не спира да търси, предлага на читателя в последната си книга завръщането си към един друг свой талант – рисуването. С него ни провокира още от корицата, откъдето ни гледат очите – цветя на нейното творческо въображение от времето, когато е била дете.

Габриела Стефанова, в-к „Утро”, 01.07.2011 г.